Здравейте, приятели!

Днес ще се отправим на едно по-различно пътешествие, в което акцент няма да са културно-исторически паметници, нито природните забележителности на мястото, което ще посетим, въпреки че държавата за която ще си поговорим, спокойно може да се счита за една от най-красивите в света. Целта на нашето виртуално пътуване ще е да се запознаем с гастрономическите традиции на Исландия, които от своя страна носят отпечатъка на скандинавската кухня, което е лесно обяснимо с това, че именно скандинавците са първите постоянни обитатели на острова, както и със сходството в климатичните условия на тези северни страни.

Разбира се характеристиките на кухнята на дадена държава се определят преди всичко от достъпа и разнообразието на продукти, които биха могли да се използват за храна, това е причина в северните страни акцентът да пада върху месото, било то от дивеч или удомашнени животни, риба, за сметка на малко видове зърнени култури, които виреят в суровите климатични условия и значително по-малко зеленчуци и плодове. Изследвания показват, че когато първите заселници идват от скандинавските страни, предимно териториите на Норвегия и от викингските колонии на британските острови, те донасят със себе си своите техники за обработка на земята и съхранение на хранителните продукти. Учените смятат, че към момента на заселването на острова и по време на средновековието климатът е бил доста по-мек и е предоставял възможност за отглеждането на ечемик и овес, от които са се правели каши или са използвани за направата на бира. Разбира се водеща роля за прехраната е имал риболова и отглеждането на стопански животни внесени от Скандинавските страни, тъй като за разлика от горите в Скандинавия, които са изобилствали от дивеч, в Исландия той липсва. Първоначално водеща роля за прехраната на местното население има говедовъдството, следвано от овцевъдство и свиневъдство. Със застудяването на климата обаче отглеждането на едър рогат добитък и свиневъдството стават все по-трудни и поради тази причина водещо става отглеждането на овце, което довежда и до една интересна статистика. Днес в Исландия има три пъти повече овце отколкото хора. Настъпването на така наречената малка ледникова епоха прави още по-трудно отглеждането на и без това оскъдните стопански култури. Важен фактор за прехраната на населението стават методите на консервиране и съхранение на месото и рибата, така че то да се съхрани и по време на дългите студени зими. Разбира се както навсякъде по света и в северните страни се използва сол за съхранение на хранителните продукти, но не бива да се забравя, че солта е била скъпа и луксозна стока и в повечето случаи трудно достъпна за бедните жители на тези райони и още повече за исландците, чиято географска изолираност е затруднявала и търговската дейност. Поради тази причина в скандинавските страни и особено в Исландия, където добивът на сол е нищожен се разпространяват методи за съхранение на храна чрез изсушаване, опушване или чрез ферментация, за която исландците използвали ферментирала суроватка, в която те поставяли месото или рибата. Резултат от такива консервиращи процеси са исландското ястие  „хаукарл“ , което се приготвя от сушеното в продължение на месеци месо от акула или  „сюрщрьоминг“ в скандинавските страни.

В Исландия зърнените култури като цяло са били рядкост и затова приготвянето на различни видове хляб се е считало за лукс, бидейки достъпно предимно за богатите жители на острова. Зърното в повечето случаи закупувано от търговски кораби, е било смилано на брашно посредством хромели и към него са добавяни смляни водорасли или лишеи. Понякога сместа се е сварявала в мляко и е сервирана като каша, като често към кашата се е добавял скир – млечен продукт напомнящ за нашето кисело мляко. Така сервирано ястието се нарича „скирхрерингур“. Най-характерният за Исландия хляб е „Рюгброд“ или тъмен, плътен ръжен хляб, който често се е приготвял в специални земни изкопи в близост до геотермални извори. В такива случаи хлябът придобива лек опушен аромат и слабо доловим аромат на сяра. Днес този хляб, често се поднася с масло и късчета опушена сьомга или херинга.

В наши дни Исландската кухня е изключително разнообразна. Посещавайки Рейкявик, всеки турист може да намери нещо подходящо за своя вкус, от традиционните хотдози гарнирани с чипс от лук и сос от горски плодове,  до изискани блюда в ресторанти наградени със звезда на мишлен, най-престижната награда в сферата на гастрономията. Въпреки това и днес традиционните ястия в Исландия се състоят от насищащи и високоенергийни храни, които поставят акцент върху месото и рибата.

Несъмнено рибните ястия са безброй, което се дължи на силно  развития риболов. Рецептите за приготвяне на херинга, сьомга, скумрия, сом, камбала, пикша и още много морски деликатеси са неизброими, продуктите са винаги пресни, а крайният резултат невероятно вкусен. Типични рибни ястия са Плокфискур или рибни яхнии. Замислена като средство за използване на останките от рибата, днес рибната яхния е местен специалитет, който се радва на популярност както сред местните, така и сред многото посетители на острова. Типичен за исландия е чирозът от Херинга, който се консумира в комбинация от хляб и масло.

Типични за Исландия са и ястията от агнешко месо, а едно от най-известните е Кьотсюпа, или агнешка яхнийка. Често се приготвя като към агнешкото се добавят зеленчуци и исландски билки. Не отстъпват и печените на фурна агнешки котлети.

Разбира се освен тези апетитни и слюноотделящи ястия в страната на вечния огън и лед могат да се срещнат и ястия, които най-малкото биха ви накарали да се замислите преди да ги опитате. В този списък несъмнено първенецът е по-горе споменатият Хаукарл. За приготвянето му месото на определен вид акула, което в прясно състояние е негодно за ядене заради високото съдържание на амоняк и урея се нарязва на големи късове и се заравя в земята, като се затиска с тежки камъни. Така месото престоява  в продължение на 3-4 месеца, което време е достатъчно рибата да се освободи от вредните вещества. След този период месото се изравя и се поставя да съхне в специално приготвени хамбари в продължение на 2 – 3 месеца. Тези постройки обикновено са далеч от жилищни сгради, заради нетърпимата миризма, която се разнася от тях. След този втори период месото се поднася нарязано на малки кубчета и обикновено гарнирано с немалки количества от типичния за страната картофен шнапс или Брендивин.

Един от странните деликатеси на Исландската кухня е и Хрютспунгар или овнешките тестиси. Обикновено сервирано на празници, ястието представлява пресовани овнешки тестиси мариновани в суроватка или желирани и гарнирани с чесън.

За деликатес в страната се смята и симпатичната тъпоклюна кайра, която може да се приготви по най-различни начини и за щастие на туристите традиционният метод за консумация на птицата почти не се практикува днес. В отминали времена исландците са изяждали сурови сърцата на току що уловените кайри.

Въпреки странностите си, в наши дни Исландската кухня е достатъчно разнообразна, че да задоволи желанията и на най-претенциозните любители на гастрономическите наслади.