Рибарица е провъзгласена за село 4 десетилетия след Освобождението. Още тогава ловешките, троянските и тетевенските първенци са се възхищавали на красотите на тази част от Стара планина, вкусвали са от пъстървата, гръмвали са по някой елен и глиган за домашен трофей. Тази форма на общуване може да се квалифицира като първата неорганизирана форма на туризъм. 1919 година младежи от туристическо дружество "Костина" посещават красотите на Рибарица. Тогава се появяват излетници от туристическо дружество "Златен панег" от град Луковит, които правят тридневен излет до Рибарица.

Започването на строителство на вили на територията на Рибарица от външни лица е признание за предимството и за развитие на туризма в национален мащаб, така също в признаване на курорта Рибарица. Строителството на вили започва от 1906 година, когато е построена и първата вила на директора на тетевенската банка Марин Ничев. През 1911 година е построена вилата на професор Жеко Спиридонов, на фамилия Дейкови, на Балабанови, Владимир Вазов.

На 8 март 2007 към Рибарица са присъединени обезлюдените села Горуньово и Брязов.

Всяка година на 25 май в местността “Костина” се провежда тържество в памет на Бенковски. Честването включва зрелищна възстановка на трагичното събитие. Всяка година актьори пресъздават сцената на убийството на Бенковски и залавянето на другарите му. Особено интересно е скачането на Захари Стоянов в ледените води на реката. Той единствен успява да се измъкне от засадата. По чудо остава невредим и се насочва към Троян. Няколко денонощия мокър, гладен и изтощен до смърт се лута из горите край селото. Помага му само овчарят Иванчо, за което по-късно губи живота си. Неговите потомци живеят в Рибарица и днес. Захари Стоянов е заловен и арестуван край троянските колиби.