ГЕРМАНИЯ

По вестниците често я наричат "най-голямата страна в Европейския съюз". Като население - да. Като територия - Франция, Испания и Швеция са по-големи. През 70-те години Хелмут Кол казваше: "В политически план сега Германия е едно политическо джудже, в икономически план е гигант, а в културен план си остава любител". Мина доста време. Икономиката доведе страната до заслуженото място в политическия живот на Европа. И все пак - като туристическа дестинация Германия не е в първите редици. А трябва. Забележителности си има достатъчно. И архитектурни, и природни. Може би я свързваме повече с работата, а не с удоволствието. Там българинът предпочита да печели пари, не да ги харчи. Възхитен е от реда, дисциплината, чистотата, спазването на правилата... Възмущава се само от факта, че се отнасят и за него. В Германия намираме това, което сме можели да бъдем. Или сме искали, обаче - на - съдба: турско робство, продажни политици, неуспешни войни, голям брат, друг голям брат, лятото - жега, зимата - студ...
Няма типичен немец. До втората половина на 19-ти век съществуват множество немски държавици. Всяка си има свои закони, свои традиции, начин на живот, диалект. Затова се оформят и различни типове немци. Баварецът - традиционалист, по принцип консервативен, обожава бира с наденички, пие организирано, често облечен в народна носия. Клише? - Да, но вярно. Гордост на областта - Алпите, дворците на Лудвиг ІІ, столицата – с право наричана „град на културата", Байерн Мюнхен /шегуват се, че все още били монархия, защото си имали Кайзер Франц/, възстановеният средновековен Нюрнберг, бижуто Бамберг, БМВ, Ауди. Съсед от запад му е швабата. Работи, спестява, домошар, колебае се между бирата и разреденото вино, гордее се със специалитета Кезешпецле (нещо подобно на нашата юфка със сирене). Подиграват му се, че не е много по живота. Завиждат му за Мерцедес и Боденското езеро. Това последното може да ни припомни и някои моменти от историята на славянските народи – Методий на остров Райхенау, Григорий Цамблак на църковния събор в Констанц, осъждането и изгарянето на Ян Хус. Отделно – уникален микроклимат, островът на цветята Майнау, изтичащата от езерото река Рейн… и естествено: „Ах Цепелииинааа оттука мииинааа, какъв голям еее, о, Боже мой!“ В северния край на областта е град Хайделберг с най - стария университет в Германия. Ако продължим още на север, вече сме в Рейнската област. Бирата става все по-лоша, виното – все по-добро. Най-красива е долината е между Майнц и Кобленц. Оптимален вариант за разходка с корабче – следобедно пътуване срещу течението от Санкт Гоар до Рюдесхайм между скали /като тази на Лорелай/, хълмове, покрити с лозя и увенчани със замъци… романтика. Ако вали – друг тип романтика – немска. Тя по принцип е мрачна. „Лете с абичка…“ изцяло важи за този край на Европа. Какво да се прави – дори и такава подредена държава не може да се справи с климатичните особености и задръстванията. Това е положението. Жителите на Кьолн винаги са искали да имат най - високата катедрала в света. Когато я завършват, радостта е голяма, но кратка. Жителите на град Улм вдигат с няколко метра камбанарията на своята катедрала и удържат първенството. Метрите са си метри, но Кьолн си е Кьолн! Римски мозайки, внушителна готика, мостовете над Рейн, 4711. Това число е изписано на една стена от френските войници, когато Наполеон Бонапарт нарежда да се направи номерация на къщите в завладените територии. После става запазена марка - "4711 Истинска кьолнска вода” /O де Колон/. Италианци произвеждат точно в тази къща въпросната „лековита и благовонна течност за мазане на кожата зад ушите" /нашенска реклама от края на 19-ти век/.
Докато другите немци си мерят камбанариите, Прусия се заема да обедини Германия и да възстанови империята. Първият райх с дългото име – Свещена римска империя на немската нация – е закрита де юре от Наполеон. Последната династия управлява от Виена и държавата има съвсем друго име – Австроунгария. Време е за Втори райх. Работата я върши Бисмарк. Лаврите обира кайзер Вилхелм от Вюртемберг. Столица става Берлин. На сцената излиза пруският тип немец – дисциплиниран, възпитан по военному. Походката наподобява маршируване, говорът прилича повече на лай. Пие всичко. Все пак Русия е близо. Има обаче един берлински специалитет, наричан от Наполеон „Шампанското на севера". Казва се „Берлинер вайсе мит шус". Буквален превод – „Берлинско бяло с изстрел". Споменахме ли за милитаристичното мислене на въпросния тип немец? Всъщност става дума за светла бира с малко черешов сироп. Добре е да се опита в някое от корабчетата по многобройните берлински езера. Южният съсед е саксонец, но и на югоизток има саксонци /Трансилвания, Унгария, Словакия/, и на запад също /областите Саксония-Анхалт и Долна Саксония/, та дори и по островите на Британия цивилизацията се нарича „англо-саксонска“. Явно саксонецът най - активно е участвал във Великото преселение на народите, а и в по-нови времена спазва традицията. По нашето Черноморие, например, повечето туристи преди 1989 г. бяха от Дрезден и Лайпциг.
Има градове в северната част на страната, които още си имат самочувствие на градове-държави. Обединява ги търговският съюз Ханза. Хамбург е такъв, например. Абсолютно самобитен, само имитира малко Амстердам с червените си фенери. И ни се чуди от какво правим Хамбургски мискет, като там наоколо няма жива лоза…
Пропуснахме ли някого? – Ами повече от половината. Чарът на Германия е в многообразието.