С какво ни привлича това кътче на Европа? С безкрайните борови гори и жълтите поля рапица - едва ли. Имаме си. С православния храм "Александър Невски" в Талин или паметника на Цар Освободител /Александър ІІ/ в Хелзинки - също не, нашите са по-хубави. С морето - абсурд!

Черноморието ни е далеч по-привлекателно, а и Средиземно море с разните му придатъци - Егейско, Йонийско, Адриатическо - са на една ръка разстояние. И все пак:

Вилнюс - простор, католически и православни черкви, долу река, наоколо хълмове. Стар град с атмосфера, с дух. На тази географска ширина вече се усещат белите нощи. В 22 ч. снимането може да става без светкавица.

Облаците дълго си стоят пурпурни. А животът кипи. Една малка историческа подробност: Полша и Унгария дълго време са управлявани от династията Ягело, произхождаща от Литва.

Рига - град от търговското обединение Ханза. Също на река, но много по-пълноводна. Истинско пристанище. Повечето латвийци са протестанти, но архитектурата е по католически величествена. Все пак - богатството трябва да бъде показвано. Две особености, онагледяващи връзките със Запада : 1. Разкошни къщи на гилдиите. Може да се сравнят с тези в Германия и Белгия. Буржоазията демонстрира нарастващата си мощ и се кани да финансира реформацията. Новата силна класа иска своя църква. 2. Цял квартал в стил сецесион.
Талин - средновековна крепост отвън, град на младите отвътре. Столицата на Естония рядко спи. Внушителни стени, множество кули, а наоколо - зеленина и море. Казват, че бил типичен скандинавски град. Може да се спори по този въпрос. Навсякъде се чува руска реч и немска музика. Пред заведенията често стоят за реклама местни моми и момци в народни носии, а наоколо се излежават пънкари, псуващи на английски. В покрайнините на Талин може да бъде посетен музей под открито небе с типични селски къщи /като "Етъра"/. Всичко от камък, дърво и тръстика. Има и вятърни мелници, обори, животни се разхождат...

Хелзинки - прекрасно разположено пристанище, но без особена фантазия.

Повече се набляга на практичността. Разнообразието е повече за "отбиване на номера" - Скалната черква, паметникът на Сибелиус с "тръбите", гарата с "главите" /отново сецесион/. Най-запомнящата се катедрала е руската.

Всъщност фотографът с по-развито естетическо чувство снима само черноглавите чайки и отблясъците в морето. Заслужава си да се отдели един час и 20 евро за разходка с корабче до крепостта Суоменлинна.

Заслужава си и опитването на разните риби по финландски.

Санкт Петербург, Петроград, Ленинград, сега отново Петербург... Това е поантата на пътуването. Както казва един герой от необятната руска литература : "Колкото и да е препълнена залата, за един генерал винаги ще се намери място". В конкретния случай става дума за поднесеното към края на разточителния пир печено прасенце, но същото може да се каже и за бившата столица на Русия. Каквото и да е видял пътешественикът, "Северната Венеция" ще го изненада и очарова. При това - без чувство на пресищане. Тъкмо свикне окото с голямата река и величествените сгради, появява се джамия в самаркандски стил /наподобяваща Гур Емир - гробницата на Тимур/. Зад нея - татарската махала. Агнетата висят на ченгел. Наблизо - уютно грузинско ресторантче. След още няколко крачки - отново Нева, а край нея безброй влюбени двойки. В далечината - Смолни.

Три часа залез. Наближава полунощ, слънцето още не се е скрило. Водата блести. Потапяш се в тази красота и забравяш всичко лошо. Зареждаш се с енергия за изобилието на Ермитажа, златото на Петродворец...

Животът има край, пътят няма.