Ако има страна, носител на „европейския дух”, то това е Люксембург. Като седалище на много европейски институции тази държава има голямо международно значение. Географското положение между Франция и Германия означава не само шанс, но и опасност. Въпреки обозримостта и добрата достъпност дори и съседите знаят малко за разнообразието на страната, където се смесват много различни култури на толкава малка територия. Триезичното население е изключително гостоприемно. Това също прави Люксембург туристическа дестинация, чието очарование си заслужава да се открие. Люксембургците се чувстват като европейци. С едно нещо във всеки случай са по–напред от другите – израстват с три езика. В семейството учат люксембургски, в училище немският и френският са равнопоставени езици за преподаване. При посещение на Великото Херцогство многоезичието веднага прави впечатление. Докато списанията се издават предимно на немски, френския владее политическия и културния живот. Люксембургският език, който се говори от всеки, е мозел – френски диалектна немския, осеян с френски изрази. Въпреки положението си между могъщи съседи, люксембургците успяват да запазят езиковата си и културна идентичност. При цялото си гостоприемство те са развили особено национално самосъзнание. Посетителят не може да не забележи множеството празнични дни – повод за всенародно веселие винаги се намира. Наред с празниците на винарските сдружения се провеждат и изискани фестивали на изкуствата. Позната и извън границите на страната е ритуалната процесия на Петдесетница, при която хората подскачат от крак на крак. „Три напред и две назад” – така е известен този ритуал, на който участниците подскачат в редици по петима до гроба на свети Вилиброрд.
Кухнята е богата на специалитети. Арденската шунка се сервира варена или сурова, но винаги нарязана на тънко. Пикантно ястие е пушеното свинско месо с бакла. Към това се предлагат местни вина като например Пино Блан, Елблинг или Риванер. Към кулинарните изкушения спада и сладкото. При консумацията на бира люксембургците не отстъпват на белгийците и германците. Традиционна пивоварна е Музел е Клозен. Интересна е историята на Люксембург. През 963 г. графски род, заселен по поречието на Мозел, построява Лютцелбург \малката крепост\ в близост до днешната столица. Графовете нарекли не само града, а и династията си на замъка. Значителен напредък родът направил при избора на Хайнрих VII за немски крал през 1308 г. и за кайзер на Свещената Римска империя – 1312 г. През 1354 г. Кайзерът провъзгласява графството за херцогство, което през XV в. попада под властта на Хабсбургите, а по-късно и под властта на испанския крал Филип II. През 1794 г. Люксембург е присъединен към Франция, а след падането на Наполеон става член на Немския съюз. С разпадането му през 1866 г. Люксембург получава независимост. От 1945 г. великото херцогство е член на ООН, на Европеиската Икономическа Общност, от която по-късно се развива Европейския съюз, на Съвета на Европа, на НАТО.
Заради либералните си данъчни закони Люксембург е притегателен център за капиталовложители. Банковият надзор е строг, банковата тайна е регулирана със закон. Столицата Люксембург междувременно е седалище на много национални, но преди всичко международни финансови институции, както и на търговски и промишлени дружества. Средновековният силует на града е драстично променен с построяването на високи сгради на банки и застрахователни дружества. Крепостният град се е превърнал във финансов бастион от световна класа. Най-важните търговски партньори на малката държава са Германия, Франция и Белгия, с Великобритания и Холандия също има интензивни търговски отношения. Културен център е Люксембург-град, впечатляваща смесица от исторически сгради и величествени архитектурни паметници на XX в. През 1995 г. старият град и крепостните стени са обявени за световно културно наследство от ЮНЕСКО. Към значителните строителни паметнице на Люксембург спада замъкът на Великия херцог, катедралата Нотр Дам, както и европейският център Кирхберг. Реките Петрус и Алзет разделят града на две части – Долен и Горен Люксембург, свързани помежду си с моста Адолф и моста на великата херцогиня Шарлота. Мостът Адолф е неофициален символ на Люксембург. Построен е през периода 190д – 1903 г. от французин и люксембурец по подобие на Уолнът Лейн Бридж във Филаделфия, САЩ. Дълъг е 150 метра, има множество арки, 4 пътни и 2 пешеходни платна. Главен град на „Люксембургска Швейцария”, с нейните чудни дефилета е Естернах. Старите патрициански къщи, кривите улички и останките на градската стена създават усещане за средновековен град. Друга културна забележителност е огромният замък на Вианден, който се намира високо над долината на Ур и води началото си от IX в. Готическата църква на тринитарите е един от най-важните сакрални паметници на страната. Не бива да пропускате националния музеи на историята и изкуствата, Историческия музей, Музея на модерните изкуства Велик херцог. Заслужава си да посетите Люксембург – „малката стаичка на Европа”. Страна, преплела по уникален начин френското и немско културно влияние.