Унгария

Централно европейската равнина известна, като Панония е мястото на което преди повече от 1000 години маджарите са изтласкани от войските на българския цар Симеон и наследниците на крал Арпад лека полека усядат отказвайки се с течение на вековете от номадския си начин на живот. Въпреки това през 10 и 11 век България, Византия, дори земите на днешна Италия страдат от маджарските нашествия. До 15 век и турското нашествие Унгария се е превърнала във фактор на Балканите и европейския югоизток. В днешни дни територията на изключителните някога конни войни, е значително смалена до 93 хил. квадратни километра в резултат на злополучния край на двете световни войни за Германия, чийто съюзник е и Унгария

От 2004 страната е членка на европейския съюз и НАТО от 1999г. Промените от 1990 г. отрезвяват унгарското общество и само две години по - късно е избрано отново социалистическо правителство, въпреки това поради близостта си с Германия и Австрия западните капитали помагат икономиката да премине от планова към пазарна относително бързо.                                                                                                                                                     Несъмнено най – популярният, посещаван и красив град в страната е столицата Будапеща, която често пъти е наричана погрешно „Перлата на Дунава“ тъй като това име е дадено на старата унгарска столица Естергом, която се намира нагоре по течението на реката. Малко са градовете, за които може да се каже че се знае точната дата на основаването им Будапеща е един от тях 17.11.1873 когато е завършен първия каменен и стабилен мост над реката по поръка на граф Ищван Сейчени до този момент Буда и Пеща са се развивали, като два отделни града разделяни от голямата река. В Будапеща и днес се усеща влиянието на империите владели този град намиращ се на кръстопътя между изтока и запада: античните останки от времето на римската империя, когато градът се е наричал Аквинкум, турските бани построени от Мехмед Кочас Синан, всички сгради издигнати по времето на Хабсбургската монархия оформили града като втория по важност в огромната “Дунавска империя“. Всичката тази история и култура събрана на едно място превръща Будапеща в едно неустоимо и харизматично място.                                                                                                                                    Да  кажем няколко думи и за унгарската кухня, като номадски народ и животновъди в миналото и до днес унгарците са запазили неподправения си афинитет към месни гозби подправени с любимата им „Паприка“. Традиционния Гулаш, които може да се опита в чешки или австрийски вариант си остава оригинално унгарско ястие. Със сигурност по отношение на вината страната не може да се конкурира с големите имена във вино производството, но Токайското вино е име което е разпознаваемо в целия свят, не случайно го наричат “Кралят на вината, виното на кралете”. Съществува легенда, че в подножието на Токайските хълмове намерили златна клонка, а от там идва и златистия цвят на виното.

След всичко казано единственото, което остава е човек лично да се запознае с културата историята и традициите на Унгария и Будапеща.