КИТАЙ

Китай – един нов свят. Страната е земя на културен и географски разкош. Разположена е в Източна Азия, по площ е на четвърто място в света след Русия, Канада и САЩ, а по население е на първо място. Китай е родината на порцелана, хартията, чая, Фън Шуй...една непозната земя!
Пекин е градът модел с прави булеварди, алеи с цветя, площади с паметници, модерно строителство. В центъра се намира „Забраненият град“ – китайският императорски дворец от средата на династия Мин до края на династия Цин. „Забраненият град“ от векове се явява дом на императора и семейството му, церемониален и политически център на китайското правителство. А Летният дворец, който се намира край града, е любимо място за разходки както за местните жители, така и за посетителите. Към двореца принадлежат и огромният парк и езерото Кунминг, над което се извисява мост със седемдесет арки.
Великата китайска стена – едно от Седемте чудеса на света. „По моя преценка стриотелството на една голяма стена има пет предимства: първо, край на ядовете с мобилната защита. Второ, вече няма да съществува опасност от кражби на добитък, когато го пускаме да пасе на север. Трето, от стената спокойно можем да наблюдаваме неприятеля. Четвърто, пестим излишни грижи и, пето, подсигуряването на границата постига трайна печалба.“ Тази оценка е дадена през 484 г.сл.Хр. от китайския висш чиновник Гао Лю в паметен надпис. Повечето владетели на Средната империя споделят този възглед и постепенно пишат историята на Великата китайска стена. При строежа на тази стена с обща дължина около 6000 км. губят живота си близо милион души от изтощение или злополуки, поради което стената дълго време е известна като „най-голямото гробище на света“. Човешкото страдание е обобщено в легендата за младия Менджиянг – в негова памет в източния край на стената е издигнат храм. Хиляди посетители принасят жертви пред статуята на Менджиянг с надеждата да се изпълнят желанията им. Според легендата любимият съпруг на Менджиянг, млад чиновник, бил изпратен да строи стената, умрял и бил погребан в зидовете. В началото на зимата Менджиянг поискала да му занесе топли дрехи, но я препращали от кула на кула, докато стигнала до Жълто море, където узнала истината. Тя се разплакала толкова горчиво, че стената се пробила, освободила тялото на любимия й и двойката потънала в морето. Независимо от първоначалното си предназначение, днес Великата китайска стена е символ на идентификацията на китайския народ. Много учени твърдят, че тя е единственото произведение на човешките ръце, което може да се види с просто око от Космоса.
Шанхай – „там, където залязва слънцето“. Един очарователен и динамичен метрополис от различни култури с богато историческо наследство. Разположен е на източното крайбрежие, до устието на река Яндзъ. Той е най-големият град в Китай и естествено пристанище. Името му буквално означава „градът край морето“. Известен е като „Париж на Изтока“. Тук жизнеността изобилства, а предприемачеството процъфтява. Шанхай е град, където съвременният просперитет идеално се смесва и допълва с традициите, оставени от вековете. Това е град на постоянни иновации, който се е устремил към по-добро бъдеще. Пъстротата на града се допълва и от Стария град с „Градината на Щастието“, Храма на Нефритения буда, културните центрове, прекрасните музеи, примамливите магазини, богатите ресторанти с морски деликатеси и впечатляващата архитектура.
Шаолин - Шаолин се превежда като „Манастирът в горите на планината Шаоши“. Смята се за родното място на китайския дзен будизъм и на шаолинското кунг фу. Манастирът Шаолин е една от големите ценности на китайското архитектурно изкуство. Непосредствено до него се намира едно от най-известните училища по шаолински бойни изкуства в Китай "Та Гоу", в което се обучават над 7000 ученици.
Теракотената армия на първия китайски император – за да подсигурят живота си в отвъдното и да направят съществуването си приятно, владетелите от миналото измисляли всевъзможни неща: издигали ритуални гробници в най-невероятни помещения, нареждали да мумифицират телата им и да им сложат златна маска, трупали в гробницата хранителни продукти, облекло и истински съкровища и вземали със себе си поданиците си под формата на малки дървени или глинени фигури. Но един владетел, възкачил се на трона едва тринадесетгодишен, заповядва да съберат около гробницата му цялата вселена. Едва през миналия век става ясно колко голям е бил този паралелен свят, скрит под земята на 35 километра източно от стария императорски град Цсин. На площ около 12,5 кв.км. около добре видимата надгробна могила на император Цин са разпръснати величествени гробове и ровове, чийто брой непрекъснато нараства. Гробницата става световноизвестна, когато са открити 7300 фигури на воини в естествен ръст от теракотената армия на императора. Най-голямата изненада за посетителите на това място са индивидуалните черти на воините – взети са предвид дори различните етноси в Китай. Но император Цин не се задоволява само със своите воини. В следващите гробници са открити коне, артистична трупа от музиканти и актьори, както и жерави, накацали по бреговете на подземния канал. Гробницата все още не е напълно проучена. В древните хроники пише, че в гробницата били построени модели на дворци и павилиони, по коритата на реките течал живак, всички реки се събирали в океан, на небето светели ярки звезди и цялото това съкровище било защитавано от готови за стрелба арбалети.