СЪРБИЯ

            Сърбия – толкова близка, а същевременно толкова непозната...Заслужава си да отидете в Сърбия не само, защото е родината на Горан Брегович и защото сръбската скара се услажда на българина, а и заради историята и културата на страната. Република Сърбия е държава в Югоизточна Европа. На север Сърбия граничи с Унгария, на изток — с Румъния и България, на юг — с Република Македония и Косово, на югозапад – с Черна гора, а на запад — с Босна и Херцеговина и Хърватия. Столицата ѝ е Белград. Страната е членка на ООН, Съвета на Европа и ЦЕФТА, стреми се към членство в Европейския съюз и пази военен неутралитет. Насладете се на непознатата ни съседка с нас!
Белград естолица и най-голям град в Сърбия. Разположен е в северната част на страната, при вливането на река Сава в Дунав. Белград е едно от най-старите селища в тази част на Европейския континент. Възникването и развитието на града е свързано с отличното му стратегическо положение и със значението му на важен международен кръстопът. Белград е красив, жив, забързан, чист, пълен със сърби, гордо вдигнали глави. За първи път името на Белград се използва в едно съобщение на управителя на крепостта до българския княз Борис I през IX век. По това време градът влиза в пределите на българската държава и представлява едновременно търговски център и военна крепост. През вековете градът е попадал под владичеството на българи, византийци, унгарци и турци. До скоро Белград приличаше на провинциален град от Османската империя – тесни калдъръмени улички, паянтови къщи, открити пазари и много джамии. Едва през  ХХ век се осъществява интензивно строителство на сгради в духа на съвременната западноевропейска култура, което бързо променя цялостния изглед на столицата. В центъра на града се намира улица „Княз Михаил“ (Kneza Mihajlova), която е пешеходна и се явява стъргалото на града: забележителна манифестация от хора, магазини и много книжарници. Интересен е произходът на името на  тази улица. То произлиза от християнското име на Княз Борис I. Същият, който е покръстил българите, е основал през IX век след Христа град на вливането на Сава в Дунава и му дал името Белград. Сърбите се гордеят с факта, че княз Борис им е дал грамотата, с която ги обявява за град. Централната улица „Княз Михаил“ свързва площада на Републиката и крепостта Калемегдан. Площадът на Републиката е мястото за срещи в града и разписанието на хората е подобно като на Попа в София – около кръгъл час е абсолютно стълпотворение. На площада има няколко кафенета, с маси на улицата. На площада на Републиката има паметник на княза, който е освободил Сърбия от турско владичество - “При Коня”. Отсреща се намира и Народния театър (Народно позорище) – част от репертоара са “Лепотица и дзвер”и “Успавана лепотица” и други. В Кукления театър насреща децата гледат “Мачок у чизмама. На другия край на улица ”Княз Михаил” започва парка и крепостта Калемегдан. Самата крепост е изградена точно над устието на р.Сава в Дунава. Цитаделата на Белград – крепостта Калемегдан – е изграждана още от времето на галите и римляните. Могократно преустройвана и укреявана, тя е била сцена на кървави сражения. През юни 1862 г. тук са се сражавали и бойците от Първата българска легия под командата на Раковски.  В самата крепост се намира изложението на Военно-историческия музей. Страхотно място за разходки. Гледката от стената към вливането на двете реки е наистина впечатляваща. Брегът е висок и стената се извисява още повече. Отсреща се вижда един необитаем остров, в далечината зад него се намира Земун (част от града). В ляво се виждат мостовете над Сава и Нови Белград, а вдясно горите от другата страна на Дунава. Гледката е превъзходна! Пред сивите стени на крепостта, точно на мястото, където река Сава се влива в Дунав, се извисява каменната фигура на мъж, държащ в ръцете си меч и гълъб. Скулптурата се е превърнала в символ на града. В Белград има и други интересни музеи – природният, педагогическият, на пощите, на железопътното дело, на сръбската източноправославна църква, на театъра, на знаменитите колекционери и световноизвестни представители на науката и изкуството. Всеки посетител ще изпита истинско удоволствие и от посещението на Музея на модерното изкуство, чиято новопостроена в оригинален стил сграда се издига на другия бряг на Сава, точно срещу Калемегдан. Опустошаван 40 пъти в 2300-годишната си история, Белград никога не успява да събере всички парченца и да заеме полагащото му се място в Европейската аристокрация. Въпреки това, леко раздърпаният му вид с неуморната си живост придава на Белград непретенциозна хубост.
Нови Сад е вторият по големина град в Сърбия. Красиво разположен на десния браг на преминаващата река Дунав, Нови Сад често е наричан градът на падащите мостове. Причината за това прозвище е, че само за 100 години мостовете над Дунав са били разрушавани над 11 пъти. Като важна точка на Дунав, за последно градът си навлича гнева на бомбардировките на НАТО през 1999 г., които разрушават мостовете над Дунав, свързващи Нови Сад с Петровардинската крепост. Етимологията на името на града идва от латинската дума „Neoplanta”. Това е името, което императрица Мария Тереза дава на селището през 18 век. В буквален превод Нови Сад означава „Нови насаждения”. Нови Сад води официално началото си като град от 1694 г. и почти мигновено се очертава като основния център на сръбската култура. Този факт му печели прозвището „сръбската Атина“. След Втората световна война Нови Сад бързо израства като красив и благоустроен град. От централния площад лъчеобразно излизат улици във всички посоки. В близост до старото кметство и неоготическата католическа катедрала са трите стари православни църкви. В града има няколко музея, театри, галерии, три висши учебни заведения, радиотелевизионна станция. Нови Сад е важен транспортен възел. По стокооборот е на второ място след Белград от речните пристанища. Градът е един от основните промишлени центрове на Сърбия и главен икономически център на Войводина. Развито е машиностроенето, електротехниката, фармацевтиката, химическата, хранително-вкусовата, кожарската и обувната, както и текстилната промишленост. Безспорно най-впечатляващото място в града е Петровардинската крепост, за която ще ви трябват няколко дни, за да я обиколите изцяло. Оказа се че, когато няма фестивал, замъкът служи за място, на което се събират различни творци, а крепостта е дала убежище на десетки малки ателиета и художествени студия. Под самата крепост има шест нива на подземия и катакомби, а учените постоянно откриват нови и нови подземни проходи. Според местните, много хора, които имат стари къщи в близост до крепостта, имат връзка с антични подземия, които могат да ги отведат до вътрешността. Централната част на Нови Сад е белязана от големия площад, на който се намира кметството, а централно срещу него и превъзходната катедрала. Градът непрекъснато се разраства и се смята за най-голямата строителна зона в Сърбия.  Тук всичко се обновява за кратък период от време и винаги има нещо интересно, което може да се види.
Сърбия е страна, изключително богата на термални извори и многобройни СПА курорти, в които всеки посетител може да се наслади на почивка, възстановяване, спокойствие, развлечение и поддържане на добро здраве. Има 1000 студени и топли минерални извора с 35 термални курорта и четири климатични минерални бани, катонай-посещавани са Върнячка баня, пролом баня и Сокобаня. Не може да отидете в Сърбия и да не опитате от традиционната им кухня, известна в цяла Европа. Насладете се на Лесковашката (сръбската) скара и, най вече,опитайте вкуса на оригиналната плескавица, вешалица, сръбски кебапчета и гавче на тавче. Сигурни сме, че не можете да устоите на сръбския Айвар, пълнено прасенце по сръбски, наденица от риба и салата с боб и бакла и още много вкусотии...Любопитен е празникът „Слава“- традиционен сръбски празник, отбелязван в деня на някои православен светец, смятан за покровител на рода. За разлика от повечето други православни народи, сърбите не отбелязват имените дни на отделни хора, а този общ семеен празник. Денят на славата се запазва през поколенията, като се предава патрилинеално, а жените приемат деня на славата на своите съпрузи. Други празници,които се честват в Сърбия, са:

•    1 януари — Нова година;

•    6 януари — Богоявление;

•    13 януари — Православна (Сръбската) Нова Година;

•    1 и 2 май — Празник на труда;

•    27 януари — Ден на духовността;

•    15 февруари — Ден на държавността;