Мавриций е островна държава в югозападната част на Индийския океан на около 2000 км от източното крайбрежие на Африка и на 900 км източно от Мадагаскар. Освен Мавриций тя включва още островите Родригес (104 кв. км.), Агалега (71 кв. км), Сан Брандън, Каргадос - Карахос и още няколко по-малки. Обща площ на републиката - 2040 кв.км., от които остров Мавриций заема 1865 кв.км. Мавриций, заедно с островите Родригес и Реюнион, е част от архипелага на Маскаренски острови. Островната група в региона е с вулканичен произход, което обуславя и интересната природа на Мавриций – южната част е планинска, централата част платовидна, а в северната са крайбрежните низини. Най – високата точка на острова е връх Пьотит ривиер ноар 827 м. Мавриций е плод на активна вулканична дейност. Днес за това далечно минало напомня само безобидният на пръв поглед, обрасъл с храсти кратер на угасналия вулкан Канака, висок 208 метра. Удивителната  природа редува планински пейзажи, градини за екзотични подправки и най-красивите плажове и лагуни в Индийския океан. Лагуните са топли и чисти и в тях може да се плува през цялата година.

Столица е Порт Луи (180 хил. ж.), на чийто герб пише „Звезда и ключ на Индийския океан“. Той е и най - голям град и вторият по значение финансов център на Африка след Йоханесбург. Порт Луи е създаден на северния бряг през 1736 г. от французите, които го кръстили на крал Луи 15. Градът има най-високия жизнен стандарт в Африка, тук е разположено и най-голямото пристанищно съоръжение в Индийския океан. Центърът на града е съсредоточен около булеварда пред пристанището.

Паричната единица на Мавриций е маврицианска рупия (MUR), която се равнява на 100 цента.

Населението на Мавриций е 1.3 милиона души. Днешните жители са смесица от наследниците на индийци, африканци, европейци и китайци, но ако ги попитате какви са, неизменният отговор е „маврицианци”.

Основните езици, които се говорят в Мавриций са креолски, френски и английски.

87 култа имат свои привърженици на острова, но основните религии са три: индуизъм, християнство и ислям. По-голямата част от населението на страната изповядва хиндуизма, освен това тук живеят представители на римокатолическата вяра, както и християни и мюсюлмани.

Електричество - 220 Волта 

Часова зона: (UTC 4)

Интернет домейн:  .mu

Телефонен код: +230

Полиция/Спешна помощ - 999 , Пожарна - 995

Климатът е тропичен. Има два сезона – топла и суха зима, която настъпва през юли и продължава до септември, като това е един от най-подходящите сезони, с ниска влажност, малко валежи и средни температури 17-24° С; и горещо и влажно лято през месеците от ноември до април, със средни температури около 30° С. Периодът от септември до ноември се характеризира с температури между 25 и 28° С. Сезонът на циклоните е между януари и март. Те се появяват за няколко дни в годината, като носят със себе си поройни валежи. Периодът от декември до март е най-благоприятен за гмуркане, тъй като тогава водата е най-чиста; от юни до август – за сърф, и от октомври до април – за риболов.

Основните сектори на икономиката на страната са текстилната промишленост, отглеждането на захарна тръстика и туристическата индустрия. Мавриций се гордее с това, че има най-висок доход на глава от населението на целия африкански континент.

Силно зависим от производството на захар преди, Мавриций насочва своето развитие и в други икономически дейности: финансови услуги; информационни технологии; аутсорсинг на бизнес процеси, услуги в счетоводството, в областта на ИТ услугите и кол-центрове аутсорсинг; иновативни технологии; строителство ;  експорт на риба и рибни продукти.

Мавриций  е една от най-динамично развиващите се страни в Африка. Създадена е "свободна експортна зона", където работят 495 предприятия, в които са заети 82 хил. души. Там се произвеждат текстилни, шивашки и трикотажни изделия, парфюмерия, обувки. Регистрирани са над 1 600 офшорни компании. В страната има 17 захарни завода и 8 чаени фабрики. Извършва се и обработка на изкуствени рубини за часовници. Селскостопанските земи заемат 56 % от площта. Отглежда се захарна тръстика (600 хил. т захар), чай (6 хил. т), тютюн, алое, банани и др. На Мавриций се отглежда един от най-ароматните сортове чай в света, но добиването му никак не е лесна работа.  Брането на листенцата започва още по тъмно и трябва да завърши до обяд, защото изпепеляващото слънце  разваля вкусовите качества на чая. Интересен е фактът, че на Мавриций ананасът е бил  смятан за плевел. Развъжда се главно едър рогат добитък и кози. 

Островът се превръща в една от водещите в света дестинации за лукс туризъм. Мавриций получава три пъти наградата "Водеща световна островна дестинация", а през 2012 г. и наградата за "Най-добрият плаж в света". Малката страна може да се похвали още и с един от най-високите проценти в света на завърнали се туристи.

Мавриций е бил необитаем до началото на колониалната епоха, както и другите острови в тази част на Индийския океан - Реюнион и Сейшелите. Арабите, първите мореплаватели в Индийския океан през 8-10 век, го отбелязват на морските си карти, но не се задържат на него. По-късно негови владетели са последователно португалците, холандците, французите и англичаните до обявяването на независимостта му на 12 март 1968 г. Португалците откриват острова по времето на голямото пътешествие на Васко да Гама покрай нос Добра Надежда през 1497 г., но го подминават, продължавайки към Индонезия и Индия, за да проправят "Пътя на подправките". Сто години по-късно през 1598 г. флот от осем кораба под командването на адмирал Ван Варвик е разпръснат от ураган по пътя си към Източна Индия. За щастие адмиралът вижда на хоризонта остров, отбелязан на португалските карти, и успява да хвърли котва на него. Вижда, че е необитаем и го провъзгласява за холандско владение. Дава му името Мавриций, в чест на Принца на Холандия - Мориц ван Насау. През 1710 г. холандците напускат по своя воля острова, но за съжаление техният престой има тежки последствия върху ендемичната местна флора и фауна. По това време изчезва легендарната птица Додо (от сем. гълъбови, висока над 1 м.), заради прекомерен лов, а някога широко разпространеното черно абаносово дърво е изправено през същата опасност в резултат на прекомерен дърводобив.

След холандците идват французите. Те преименуват острова на "ile de France"(Островът на Франция). Под управлението на амбициозния Бертран де ла Бурдоне е разширено пристанището в столицата Порт Луи, построена е първата захарна фабрика, болница, мрежа от пътища и е основана ботаническата градина, чиято слава не помръква до днес. 

След края на Наполеоновите войни, според Парижкия договор от 1914 г. островът юридически преминава към англичаните. Те му връщат старото име, но позволяват на френските заселници да останат там и да запазят собствеността си. Важно събитие от този период е отмяната на робството през 1835 г., което освобождава африканците. Те са заменени от евтина работна ръка от Югоизточна Азия. Този ход оформя невероятно пъстрото население на острова днес. Често цитират Мавриций като пример за хармонично съжителство на всички възможни раси и религии. Населението е от 1,2 млн. души, половината от които са пришълци от Индия. Останалите са креоли, потомци на африканските роби, а така също китайци и бели наследници на първите колонизатори. Смесването на култури и езици се забелязва особено в столицата Порт Луи. Разноезична пъстра тълпа дава колорит на Стария пазар в центъра, където се продават екзотични плодове, зеленчуци, подправки, дрехи.

Остров Мавриций става известен благодарение на една пощенска марка, за която мечтае всеки филателист в света.Марката "Синият Мавриций" е издадена в бившата британска колония през 1847 г. До днес са запазени само 12 екземпляра, оценявани от колекционерите като най-ценните марки в света.Славата им се дължи на грешка на гравьора.Докато гравира плаките, пред очите на Йозеф Барнар се намира надписът от сградата на пощата. Затова вместо думите "Пощенските разходи платени" (Post paid), използвани при доставка на кореспонденция, надписва "Поща" (Post Office). Днес жителите на острова са благодарни на разсеяния гравьор. Благодарение на него марките с лика на британската кралица Виктория правят острова известен.

За тези, които обичат да похапват, има голям избор от местни специалитети, френска, креолска, индийска или китайска кухня, а ресторантите са от малки и китни местенца до луксозни и огромни заведения. В повечето случай храната е пикантна, защото е всеобщо убеждението, че лютото е могъщ афродизиак. Най-вкусните ястия са вълнуваща смес от стилове, където традиционните френски сосове са обогатени от филигранното смесване на подправки, характерни за креолската традиция. Всички национални кухни се стремят да използват творчески ресурсите на острова и особено - морските дарове. Хит в менюто е октопод с гарнитура от леща по индийски, спанак по китайски и варен ориз по креолски. Елитните ресторанти предлагат задължително в менюто скариди, различни видове супи от морски продукти с екзотични подправки, соте от раци, свинско в медена глазура и креолския специалитет "ругай" - рагу със специална смес от подправки и малки зелени мариновани лимончета, смесени с чили, популярната закуска - Gateau Piment, рибена самоса, пикантното доматено вегетарианско ястие Rougaille Paneer, къри с червен боб, чътни с кориандър и мента, специалната палачинка Dholl Puri, обичаното от всички къри Fish Vindaye с горчица и много други. И това съвсем не е пълният списък изкушения за любителите на екзотичната кухня, които пристигат на острова.

Съчетанието на плажове, коралови рифове и средни „зимни“ температури между 19 и 24 градуса привлича много туристи. Бреговата ивица е 177 км. Най-добрите плажове, край които има луксозни хотели, са на юг между Souillac с плажа Le Gris-Gris, и Le Morne – планински район, чиито пещери са използвани някога за убежище от роби бегълци. Още по на юг се намират и две от забележителностите на Мавриций – водопадите Рочестър и Цветната долина.

Един от най-прочутите национални паркове-”Кизела”, е разположен върху 100 декара площ в подножието на планината Рампар. Това е едно от местата в Мавриций, съхранили уникални растителни и животински видове. Лошото е, че усилията за спасяване са започнали твърде късно и днес от ендемичната растителност е запазен едва един процент. Днес законите за опазването й са много строги, сечта е абсолютно забранена. Много добре се развиват внесените растителни видове като бор и евкалипт, а казуарината, култивирана от френския учен Абе Рошон през 1778 година, днес е неизменно украшение на всички плажове. Из низините се срещат акация, кокосови палми и бананови дървета, индийският бадем, а по крайбрежието-мангрова растителност.

Друго богатство на острова е ботаническата градина ”Памплимус” (грейпфрут на френски) - една от най-красивите в света. Създадена е от френския ботаник Пиер Поавро, неуморим пътешественик и търсач на редки видове растения и подправки. В градината расте "скъпоценната петорка" - карамфил, ванилия, индийски орех, шафран, пипер. В колекцията има и разнообразни видове палми, сред които Victoria regia, донесена от Амазонка, а така също евкалипти, джинджифил, камфор, сантал и др. Екскурзията в градината напомня на обиколка из прочутите парфюмерийни фабрики в Грац, където до днес пристигат от Мавриций безценните суровини. Екзотични са и езерата с гигантски плаващи лотоси и лилии, както и огромните сухоземни костенурки, които се разхождат около тях.

Domaine du Chasseur (домен дю шасьор - ловното стопанство). Тази местност от 900 хектара живописни, обрасли с гори хълмове, принадлежи на потомствена френска колониална фамилия. В горите се среща рядкото черно дърво, диворастяща ванилия, евкалипти и прочутата "палма на пътешественика", която съдържа в основата на листата си годна за пиене вода. Хълмовете обитават елени, диви прасета, маймуни и редки видове птици, които могат да се срещнат единствено на Мавриций. Сред тях са и островните соколи, един от най-хищните видове птици на планетата.

Адрес: ул. Княз Александър I №4, етаж 4,
София 1000, България

Тел и Факс: +359 2 445 00 05

E-mail: consular@mauritius-consulate.bg

При спешни случай мобилен телефон: +359 889 290 210