И днес след разпадането на съветския съюз, повече от 100 години след краха на Руската империя, страната остава най – голямата по територия с повече от 17 млн. квадратни километра. Демонизирана и фаворизирана, отричана и обичана не можем да дадем еднозначна оценка за страната родина на велики поети, композитори, романисти, учени, императори и диктатори.  Също както руската душа страната  е изпълнена с противоречия и крайности понякога засилвани от православната църква. Възникнала като Рус или Киевска Рус в северната част на днешна европейска Русия. Малките княжества на варягите постепенно обединяват все повече славянски племена. След победата на Александър Невски през 1240 г. над татарите започва възхода на Московското княжество около което се консолидира бъдещата огромна империя. Териториалният и политически апогей на Руската империя е проектиран и осъществен от Петър Велики от династията на Романови издигайки страната до статута на велика сила измествайки Швеция след края на великата северна война завършила през 1721г. след повече от 20 години бойни действия. Петър е владетелят, които полага огромни усилия да европеизира и извади страната от изолацията в която сама се е вкарала. Строй се освен сериозен флот и нова столица (Петроград), чиято цел е да замени ретроградната Москва. Строежът на Санкт Петербург коства огромни средства и човешки усилия и жертви. Идеята на владетеля е градът да бъде новото европейско и модерно лице на страната.

Повече от 5 столетия Русия се определя като пазител на славянските народи и православните християни най – вече след османското нашествие в Европа, но винаги е имала своите геополитически цели и фаворити с помощта, на които да ги осъществи. До началото на 20 век амбицията за овладяване на Босфора и Дарданелите, косвено или на практика е все още жива до края на Първата Световна война.

Краят на империята и династията Романови идва с началото на Октомврийската революция от 1917г. и последствията, която носи тя. Гражданската война в страната продължава до 1922г. след като всички царисти и полската армия водена от генерал Пилсудски са разбити. Края на първата световна война води до разпадането на четири големи империи (Германската, Австро – Унгарската, Османската и Руската) Това преначертава световната карта и довежда до огромна доза реваншизъм у потърпевшите държави. Русия пък попада в тотална изолация в периода след първата световна война. Разцъфването на тоталитарните режими има логично обяснение. Недоволството и разочарованието на огромни слоеве на обществото, материалните и човешки загуби, подтикват хората към новите идеологии. Не само сред страните загубили световната война, но и сред някой от победителките, като Италия, където Бенито Мусолини оглавява тоталитарен режим.

Трудно може да се каже, че избухването на Втората световна война е изненада, тъй като мирните договори след края Първата залагат една “бомба“ със закъснител, която неумолимо тиктака. Трудно може да се каже, че Съветския Съюз е готов за конфликта, след поредната кадрова чистка сред армията извършена от Сталин в края на 30 те години на 20 век. Въпреки това твърденията, че едва ли не германската атака под кодовото име план „Барбароса“ е неочаквана звучи странно. По скоро атаката е изпреварваща, въпреки допуснатите сериозни грешки от съветското командване и техническото и от части тактическо превъзходство на германската армия, руснаците успешно воюват отстъпвайки територия, а и голяма роля изиграва генерал “ЗИМА“. Края на войната разпростира съветското влияние до Централна Европа, за която както казва в една своя реч Унинстън Чърчил се спуска “желязна завеса“.

В началото на 50 те години на 20 век започва острото противопоставяне на двата противникови блока НАТО и Варшавският договор. Най – напрегнатия момент от „Студената война“ е Кубинската криза от 1962, когато СССР иска да дислоцира свои ракетни установки с ядрени бойни глави в „задния двор“ на Америка. Вятърът на промяната и „перестройката“, започнати от Михайл Горбачов промениха политическите режими в цяла Източна Европа.

Имперските градове, суровата сибирска пустош, гения на руските учени, художници, писатели, композитори, идеолози, драматичните моменти, съпроводени със хилядите безкористно жертвали живота си за родината мъже и жени са само малка част от причините поради които да бъде посетена безбрежната Руска страна.